Sandro_Botticelli_021

Пропадам в тъма непрогледна
без изход, утеха, опора,
с тъгата ми тъй непосилна
без вяра угасва и взора. 

Душата във стон изнемогва,
самотно сърце леденее,
към всичко вкусът се изгубва,
тъй всяка мечта ще изтлее. 

Не мога в ръце да се хвана,
духът ми отлита далече,
отчаян не чакам промяна,
животът напуска ме вече. 

Написах ви музика тъжна
за моята мъртва надежда,
убита с жестокост безбрежна
от сили на мрака изглежда.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s