Пропадам в тъма непрогледна
без изход, утеха, опора,
с тъгата ми тъй непосилна
без вяра угасва и взора. 

Душата във стон изнемогва,
самотно сърце леденее,
към всичко вкусът се изгубва,
тъй всяка мечта ще изтлее. 

Не мога в ръце да се хвана,
духът ми отлита далече,
отчаян не чакам промяна,
животът напуска ме вече. 

Написах ви музика тъжна
за моята мъртва надежда,
убита с жестокост безбрежна
от сили на мрака изглежда.