На нежност ли проява е това,
че шепнеш ми любимите слова,
или проява е на жалост
за отминалата моя младост?
Не искам да ме лъжеш ти,
не живея вече със мечти,
живея в моята реалност
с все по-отслабваща виталност.
Изпивам чашата докрай
с изстиналия вече рай,
изпълнена с горчивина
и с още неизкупена вина.
Свободна си да продължиш,
нищо ти не ми дължиш,
каквото искаш направи,
но само спомените остави.