На нежност ли проява е това,
че шепнеш ми любимите слова,
или проява е на жалост
за отминалата моя младост? 

Не искам да ме лъжеш ти,
не живея вече със мечти,
живея в моята реалност
с все по-отслабваща виталност. 

Изпивам чашата докрай
с изстиналия вече рай,
изпълнена с горчивина
и с още неизкупена вина. 

Свободна си да продължиш,
нищо ти не ми дължиш,
каквото искаш направи,
но само спомените остави.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s