На нежност ли проява е това,
че шепнеш ми любимите слова,
или проява е на жалост
за отминалата моя младост? 

Не искам да ме лъжеш ти,
не живея вече със мечти,
живея в моята реалност
с все по-отслабваща виталност. 

Изпивам чашата докрай
с изстиналия вече рай,
изпълнена с горчивина
и с още неизкупена вина. 

Свободна си да продължиш,
нищо ти не ми дължиш,
каквото искаш направи,
но само спомените остави.