Когато ми е тъжно, не пиша за тъгата,
за щастие си мисля безметежно.

Когато в мрак сърцето ми стои,
за зората мисля как струи.

Когато съм затворен в рая,
пътувам с мисли из безкрая.

Когато ми е безнадеждно,
за морето мисля си безбрежно.

Когато съм самотен пак,
за приятел някой мисля драг.

Когато на живота съм във края,
какво е после искам да узная.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s