От всичките мислен за мит нереален
кентавърът броди невидим в гората.
Светът е мамещ и груб, материален
и никой не вярва сега в божествата. 

Отекват му стъпките в тъмната сянка,
където го следват животни и птици.
Луната е сякаш небесна камбанка,
светулките сякаш са горски звездици. 

Ти трябва да вярваш в добрия герой –
от време прастаро е заедно с нас.
Когато повярваш, явява се той –
поетите виждат във него Пегас.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s