За цели земни и измамни
живота си пропуснах неусетно,
с амбиции дръзки и напразни
той в мен премина мимолетно. 

Душа резервна нямам
прахосаната да замести,
не мога и да се надявам
на нова с грешките злочести. 

Смирено срещнал старостта си
сърцето си изпълних с жал –
да бих превърнал горестта си
в неземен ценен капитал.

От гъстата мъгла житейска
към чистата Зора небесна
за истинската цел библейска
прозрение във мене блесна: 

За вечното да имам усет,
за преходното да забравя,
блага духовни се отнасят,
а всичко друго ще оставя.