Религия аз имам си своя,
човек един е Богът мой жив,
олтар в себе си ще му устроя –
огнище на любов и свят красив. 

С ореол обви го почитта ми,
във молитвите ми е сърцето,
остана най-велик в рода ми,
извечен и издигнат до небето. 

Той самият е върхът човешки
и на Свободата е Апостол,
на борбата в часовете тежки
бе Левски народен спасител. 

Кръстьо, с черната душа подлецът,
защо ли между хора се роди
и на наш’та нация венецът
с гнусната си подлост той уби! 

Между светците Дяконът е пръв –
на делото е всичко свое дал
без жал дори живот, любов и кръв
и наш’та свобода бе той мечтал. 

Роди се в робство, но не стана роб
истинският този Бог потайнствен.
Намери рано земния си гроб,
но в душата ми ще е безсмъртен. 

Звезда никога в сянка не е –
тъй както моята горе блести,
и най-ярък е пламъкът неин
всред небесните други звезди.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s