В зимния ден леден, студен
срещнах аз поглед пламтящ и горещ,
дърветата снежни със шапчици бели
убежище дават на гарвани черни,
а сутрин лъчистото слънце красиво
огрява и блатото кално и грозно
и сенките плътни, мрачни и тъмни
стават прозрачни, тънки и светли;
чука кълвачът много далече,
а ехото чува се толкова близо,
петелът отмерва времето първи,
но бухалът мъдър заспива последен;
тича в гората заекът бърз,
даже не вижда охлюва бавен,
тревата зелена сърните обичат,
а толкова много я вълците мразят.
Спокойно минава в гората денят,
тревожна ще бъде за някои нощта,
за слабите твари е мракът добър,
за хищници силни моментът е лош,
на сигурно скриват се птиците горе,
притихват във шумата мишките долу;
реката прескачат елените буйни,
пасат си козичките тихи и кротки,
клони разперил е ясен висок,
под него е дъхав босилекът нисък,
славеят пее възторжен и весел,
слуша врабецът самотен и тъжен,
щъркелът връща се с улов щастлив
в клюна си стиснал жабока нещастен,
рибата плува в потока дълбок,
глиганът търкаля се в гьола си плитък,
от дупка поглежда лалугер страхлив
дали е наблизо орелът безстрашен,
едва се придвижва костенурката стара
и хапва листенца от детелината млада,
на полянката малка на камъка тежък
щурец се припича ефирен и лек,
на Мечо търбухът не ще да е празен
защото откритият кошер е пълен.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s