Навътре до извор в гората
седяхме със тебе щастливи,
горещите устни водата
охлаждаше с капчици живи. 

Дълбоко природата влива
покоя си вечен във нас,
телата ни голи покрива
сумракът в среднощния час. 

Душите ни с нежност се сливат,
сърцето прегръща сърце,
очите с очи се изпиват,
лицето се милва с лице.

Безшумно изгрява Луната,
изпраща ни лъч светлина,
цветята очакват росата
да пият с любов ведрина. 

Ще бъдем и двамата тука
през всички добри времена
и изворът все ще бълбука
със нашите две имена.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s