Покрила с черен плащ Земята
Нощта играе с Дявола вабанк –
залог отново е Зората,
която трябва да изгрее пак.

+++

Зад воала нежен на мъглата
от върха на планината
прозира твоят силует,
очаквам аз да съм приет
и да бъда с теб във тишината.

+++

С кръг от хора
в моето отечество
общувам и говоря
с цялото човечество.

+++

Над мен се спуска тъмна пелена
като черна нощ безкрайна,
не знам дали ще видя светлина
и сладка свобода омайна.

+++

Искам време и пространство,
искам много свобода,
тогава с постоянство
ще съм щастлив и във беда.

+++

Заради бъдещето
изтърпявам настоящето.

+++

Гъста пълзяща мъгла
скрива близката гора,
тя така не би могла
да зърне новата зора.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s