Светлина зад хоризонта
стопява се и гасне,
в силует до небосвода
сгъстява се и расне. 

Тишина във тъмнината
прегръща с кадифе
душата на жената,
очакваща дете.

Поляна във гората
със мъничка сърна,
приспива ги Луната
със приказка една. 

Извиращ в планината
там ручеят се стича,
романсът на водата
на мечтание прилича.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s