Със затворени очи те виждам
както в онзи първи миг,
във душата си те чувам
със сподавен нежен вик. 

Споменът ми скъп и верен
ясно ще нашепва в мен
как съдбата с ход отмерен
ми ориса сладък плен.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

Gravatar
WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. ( Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. ( Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. ( Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. ( Излизане /  Промяна )

Отказ

Connecting to %s