Дълги ресници на ден уморен
облакът спусна със дъжд укротен,
сводът небесен звездно надвесен
слуша унесен птичата песен. 

С мека постеля на горска поляна
малка сърничка заспива засмяна,
дъхави билки с мириса мощен
трайно изпълват въздуха нощен. 

Лека мъглица с развети коси
гали орлицата както лети,
долу реката неспирно бълбука
сякаш желае на всички сполука. 

Над хоризонта просветва едва,
идва отново зорница една,
с нея очаква ни радост добра,
цяла природа за нас я избра.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s