На дъщеря ми
Дълбоко синее след изгрев небето,
кристално сияе просторът безкраен,
лъчите целуват цветята в полето,
пчелите отпиват нектара ухаен.
Зората в росата си вижда лицето –
искриците огън във образ нетраен,
покълва предчувствие сладко в сърцето,
макар че денят е съвсем обичаен.
