На дъщеря ми 

Дълбоко синее след изгрев небето,
кристално сияе просторът безкраен,
лъчите целуват цветята в полето,
пчелите отпиват нектара ухаен. 

Зората в росата си вижда лицето –
искриците огън във образ нетраен,
покълва предчувствие сладко в сърцето,
макар че денят е съвсем обичаен.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s