Връхлита ни времето с бури жестоки,
разнищва живота във всички посоки,
изгаря го с гръм, бичува го с град,
сърцето трепери във истински ад,
с тегло непосилно телата превива,
с ръжда ги разяжда, с тъга ги убива.
И никъде няма ни правда, ни честност,
отрепки човешки добиват известност,
с разпад на душите умират мечтите,
навярно на нас са такива съдбите,
последната радост си вече отива,
с праха на Земята човекът се слива.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s