Колко хора си завлякла за косата
ти – жената със косата ?
Без теб не може, зная,
но няма в работата ти омая.
Когато някого от нас повличаш,
дали с това не се развличаш?
Макар че всичките ще станем прах,
изпитваме от тебе страх.
Дали има под небето сила
да те принуди да си мила?
Дали за твоето изображение
не е виновно нашето въображение?
Когато дойде твоята каляска,
не тебе виждаме, а сетната си маска.
Дано когато видим те отвъд,
където вече няма да сме в плът,
да разберем, че си приятел
и като живота ти си наш ваятел.
Ти не си ни враг, а придружител,
в точен час кармичен повелител.
Добре, бъди ми сянка – но далечна,
когато дойде време, ще те срещна,
дотогава ти пази ми свода мой,
а после, като те прегърна, дано намеря аз покой.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s