Споменът за теб увяхнало е цвете –
няма свежест, нито аромат,
избледняват цветовете
от един отминал свят. 

Споменът за теб изплува –
тъмен облак в нощното небе,
сърцето вече не лудува,
а чувствата са ледове. 

Споменът за теб не ме изгаря,
въгленът тогава станал е на пепел,
няма името ти кой да изговаря,
само ехото заглъхва – Етел…

Споменът за теб изчезва,
стопява се в мъгливи далнини,
мисълта за теб е вече трезва,
любовта ни няма бъднини.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s