Там бряг лежи усамотен,
заливат го вълните леки,
на залез в пурпур оцветен
обливат го лъчите меки. 

Със сянка пълзяща скалата
превръща се в пясък златист,
ритмично се спускат веслата
в морето със цвят аметист. 

Светлинно изгрява луната
с пътека една до брега,
безструнно тя свири соната,
с възхита изпълва мига. 

Притеглени лунно вълните
прегръщат брега в самота,
с вкуса си солен на сълзите
даряват му с плам любовта.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s