С юзди от облаци в небето
препуска вятърът студен,
вълните бели във морето
връхлитат лодката под мен.

Платното силно се издува
и бързо носи ме напред,
делфин един пред мен лудува,
водата плиска се навред.

Брегът е толкова далече,
не стига взорът ми до там,
загледан вятърът се врече,
че няма дълго да съм сам.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s