С юзди от облаци в небето
препуска вятърът студен,
вълните бели във морето
връхлитат лодката под мен.
Платното силно се издува
и бързо носи ме напред,
делфин един пред мен лудува,
водата плиска се навред.
Брегът е толкова далече,
не стига взорът ми до там,
загледан вятърът се врече,
че няма дълго да съм сам.
