Със видима одежда, временна и тежка,
прикрива се душата в своите покои,
с божествена идея в снагата си човешка
мистично ще последва пътищата свои.

В душевната тъкан се вплита животът,
обагрен от нейните тайни лъчи,
на вечната същност невидим е пътят,
илюзиите само се виждат с очи.

Душата трезор е за ценности редки,
които събира живот след живот,
богатствата трупа – големи и малки,
извлечени те са житейски екстракт.

Душата е гъба, тя всичко попива –
красиво и грозно, и зло, и добро,
без филтър морален човекът се срива,
във кал ще превръща той всяко сребро.

С крилата на мъдрост простори владее,
простори на дух и на цяла вселена,
лъжата от истина тя ще отсее,
когато в добро е с любов устремена.

И изгрев, и залез сияят в душата,
началото с края се сливат в едно,
окъпана в чувства се ражда дъгата,
извезана с нежност в прозирно сукно.

Привличат се душите с магнита на сърцата –
така сътворен е човекът в света –
прегръщат се взаимно с посредници – телата,
ефирно се сливат със дъх във дъха.

Палитрата цяла житейска ти имаш,
в душата е включена тя по закон,
богата и цветна, във нея се взираш
и чуваш сърдечния шепот и стон.

Върхът на меч стоманен да се счупи
за воина в бой трагична е съдба,
без чувства в тъмнина когато се захлупи,
душата на поета застига я смъртта.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s