Стопява се бавно мъглата в ефира,
изгрява отново Звездата далечна,
изплува Луната сферична и млечна,
пътеката своя в морето гравира.

Обливат вълните със пяна скалите,
в спектакъл светлинен танцуват водите,
ревът на прибоя отлита далеко,
понася се лодката бързо и леко.

Самотният вятър препуска нататък
загледан в Звездата високо в небето,
размахва крилата си в пътя некратък
със силата нежна и вечна в сърцето.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s