Събужда нежно сетивата
в игра с вълните светлината,
високо горе в небесата
се къпе чайка в синевата.

Ритмично пее вълноломът,
водата в пясъка попива,
далеч се вие хоризонтът,
зад него лодката се скрива.

Притихва привечер морето,
Луната ласкава изгрява,
с любов открива си лицето,
Земята с мистика омайва.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s