Живота си дотук събран във тоя малък стих
разказвам лаконично със замислен шепот тих:
детство, младост, брак, деца и служба, старост до сега,
срещнал всичко: и приятелство, вражда, и радост, и тъга,
миналото си осмислям, бъдещето си очаквам,
от тежестите на съдбата си не се оплаквам.
Зная, че каквото ми се случва, смисъл скрит си има,
всеки своя дан си дава и дължимото си взима.
Каквото съм могъл, добросъвестно направих,
доброто съм запомнил, а лошото забравих.
Човек не знае на печалбите и загубите същността,
защото тук илюзия маскира на нещата стойността.
