От нищото, от бездната първична,
безкрайно пуста и безмълвна,
с появата на силата мистична
звукът божествено красив покълва.
От ангелите сякаш сътворена
звучи прекрасна музика неземна
и душата преизпълва озарена
Нежност с дъх на розата прекрасна,
нежност сутрин грее със зората,
нежност стихва в идващата вечер,
нежност нощем дар е от луната,
нежност лъха в полет пеперуден.
Няма нежност в изстрел на ловеца,
няма нежност в ножа на месаря,
няма нежност в дивата тълпа,
няма нежност в нокти на орела,
няма нежност в буре с динамит.
С нежност гледат кротките сърнички,
с нежност галят влюбени ръце,
с нежност пърхат птичките чаровни,
с нежност свирят струни на цигулка,
с нежност литва малката калинка.
Нежност липсва някъде в света,
нежност крие цялата природа,
нежност с полъх вятърът изпраща,
нежност търсят множество души,
нежност трябва тях да утеши.
Лишен от любовта ти в тази мрачна вечност
светът за мене свърши.
Тъй силна болка сърцето ми разби,
душата ми разкъса,
живота ми прекърши.
Изгуби смисълът си всичко,
що бе радостно за мен –
и мирис в цветната градина,
и изгрев над море лазурно,
и залез зад планински връх,
и птича песен в ясен ден.
Като странник в безводна пустиня,
като просяк с любовна милостиня
от хиляди сърца сърцето ти поисках,
безумно безнадеждно ответа ти повиках.
Безутешно пленено сърцето ми кърви
и за обич е свързано с хиляди върви,
като капка мастило на листове бели
ненаписани стихове с обич умрели.
Отлитат птиците вече
някъде много далече,
остават празни гнездата,
стои безмълвна гората.
Чакаме пак да се върнат
небето тук да прегърнат,
родния дом да си зърнат
и пак отново да тръгнат.