Поетична хармония

От нищото, от бездната първична,

безкрайно пуста и безмълвна,

с появата на силата мистична

звукът божествено красив покълва.

От ангелите сякаш сътворена

звучи прекрасна музика неземна

и душата преизпълва озарена

с небесна радост драгоценна.

Нежност с дъх на розата прекрасна,

нежност сутрин грее със зората,

нежност стихва в идващата вечер,

нежност нощем дар е от луната,

нежност лъха в полет пеперуден.

Няма нежност в изстрел на ловеца,

няма нежност в ножа на месаря,

няма нежност в дивата тълпа,

няма нежност в нокти на орела,

няма нежност в буре с динамит.

С нежност гледат кротките сърнички,

с нежност галят влюбени ръце,

с нежност пърхат птичките чаровни,

с нежност свирят струни на цигулка,

с нежност литва малката калинка.

Нежност липсва някъде в света,

нежност крие цялата природа,

нежност с полъх вятърът изпраща,

нежност търсят множество души,

нежност трябва тях да утеши.

Лишен от любовта ти в тази мрачна вечност

светът за мене свърши.

Тъй силна болка сърцето ми разби,

душата ми разкъса,

живота ми прекърши.

Изгуби смисълът си всичко,

що бе радостно за мен –

и мирис в цветната градина,

и изгрев над море лазурно,

и залез зад планински връх,

и птича песен в ясен ден.

Като странник в безводна пустиня,

като просяк с любовна милостиня

от хиляди сърца сърцето ти поисках,

безумно безнадеждно ответа ти повиках.

Безутешно пленено сърцето ми кърви

и за обич е свързано с хиляди върви,

като капка мастило на листове бели

ненаписани стихове с обич умрели.

Отлитат птиците вече

някъде много далече,

остават празни гнездата,

стои безмълвна гората.

Чакаме пак да се върнат

небето тук да прегърнат,

родния дом да си зърнат

и пак отново да тръгнат.