Поетична хармония

Всяка песъчинка на Земята е спомен за един отминал живот

На цялата Земя през всички времена

са хората живели в различни племена.

И всеки през живота приноса си дал,

поне за песъчинка се някак постарал

за нашата Земя посвоему полезен

със кармата си лична в общата донесен.

Животът преминава , а приносът остава –

и споменът за него – човекът се надява.

Душите въплътени някакъв остатък

след себе си забравят, идат ли оттатък.

Да знаеш ти, човече, щом видиш песъчинка,

че някъде далече е имало снежинка,

отгоре полетяла и долу се стопила,

а после в песъчинка се чудно претворила.

Тема за поема:

По кой от пътищата да поема?

Какво със себе си да взема?

Носач не мога да наема,

от другите не искам да отнема.

Но стига със житейската дилема,

аз чувам веч духовната фонема

и чувствам във душата си подема,

обкичен със светлинна диадема. 

В целия голям свят има по един малък свят за всекиго от нас, изграден, изпълнен и обагрен с нашите мисли, чувства и действия.

+++

Не оставяйте живота си да премине незабелязано покрай вас докато се вторачвате с цялото си внимание и сили в странични, маловажни, временни всекидневни неща.

+++

Развитите хора имат идеи, останалите имат интереси. Първите, които са малцина, ще предпочетат идеята пред личния си интерес. Вторите, които са мнозина – обратното. Затова за масовото съединение между хората общият интерес е по-здрава спойка от общата идея. И с оглед на това най-успешни са онези социални лидери, които съумяват да изразят груповите интереси чрез съответните общи идеи.

+++

Всеобщото щастие или нещастие обединява, индивидуалното щастие или нещастие разединява.

+++

От океана на невъзможното да насочим вниманието си към капката на възможното и да я оползотворим докрай.

+++

Добре е всяко желание и стремеж към нещо да съпровождаме с въпроса: Какъв е смисълът от това?

+++

Ако притежаваш само материални неща, значи нищо истински стойностно и трайно нямаш.

Малко птиче горе във листака
звяр съзира долу в гъсталака.
Звярът рунтав и безкрил,
плячка още не открил,
стръвно гледа и сумти
сякаш пита: где си ти?
Птичето трепери и мълчи,
крие се от вълчите очи.
Тази малка вкусна хапка
вълчо може да излапка.
Птичето решава таз задача:
може ли вълкът до тук да скача?

Аз мога и това –

да си служа със слова

и сладки, и горчиви,

но винаги правдиви,

отмерено-ритмични,

мелодично-поетични.

И пиша, и говоря –

предпочитам да не споря.

А думите с нюанс

са истински романс

за всеки разказвач

и тънък познавач.

Със слово се пирува

изкуство щом царува.

А словото обича,

тоз който го не срича. 

На словото аристократ

е всеки поетичен брат,

на словесния висок олтар

таланта той принася в дар.

На всеки с този прочит

поднасям свойта почит.

Който словото цени,

него Бог ще осени.