Горски преврат

 
 
 


 Коварна гном-свиня
 с преврат завзе властта.
 Тежко й на гората
 със владетелка свинята,
 тежко на всичко чисто и красиво,
 предпочита се сега гнусливо.
 Но тази тежка грешка
 свинска е, а не човешка.
 Ще бъде тя поправена,
 а свинята – завинаги забравена.
 Обществото горско вече ще внимава,
 на свинете няма да се доверява. 

Афоризми

 
 

 Времето е приятел, когато го съзнаваш, и враг, когато го забравяш.
 +++
 Всички различия в една семейна или любовна двойка могат да се сведат до съгласие с изключение на глупостта.
+++  
Всеки човек е огледало, в което природата се оглежда. Понякога образът е така изкривен, че самата природа не може да се познае.
+++
Човек е най-щастлив тогава, когато собствената и чуждата оценка за него съвпадат.
+++
Самонадценилият се разочарова другите, самоподценилият се обезсилва себе си, а вярно оценилият се е радост за всички.
+++
От видимото към невидимото расте трудността на постигнатото.
+++
Който не знае, че има и духовни ценности, трупа имущество и на смъртното си ложе.
+++
Недей да търсиш съдбата си, тя ще те намери. 

Епиграми

 
 
 

 Сезон след сезон,
 година след година,
 балтон след балтон
 и времето си мина.
 +++
 Празен и негоден
 човекоподобен,
 получовек, полуживотно
 началник стана доживотно.
 +++
 Аз здравей преди да кажа
 тя цената си показа.
 +++
 Моите чувства са моите сватбари,
 моите чувства са моите гробари.
 +++
 Вместо с вътрешни задръжки –
 със решетки и закон –
 отношенията човешки
 са трагично спукал се балон.
 +++
 Животът върви и тъй преминава
 и често човек се сам преебава.   
 +++ 
 Когато съчувстваш добре на човека, 
 тогава той носи товара полека. 

Лодка





 
 
 
 Лодката – малка, вълните – големи,
 плува русалка в просторите неми,
 сам е морякът, брегът е далеч,
 мракът разсича се с лунния меч.
  
 Лодката – бяла, водите са черни,
 чайка летяща с приятелки верни,
 светят звездите горе в небето,
 капят сълзите долу в морето. 

Копнеж за летене





 
 
 



 Във въздух прозрачен със леки крила
 високо се рея със птичи ята,
 а долу под мене във бяла скала
 вълните с упорство дълбаят врата.
  
 Далече се нося, на юг вероятно,
 и земната тежест изчезва докрай,
 привлича ме нещо съвсем непонятно
 със сила небесна, наречена Рай.