Поетична хармония

Далеч зад сините простори

в недра на други светове,

невидими за земни взори

живеят странни духове.

Ума си който си отвори

ще стигне чудни брегове,

които сякаш са декори

от бъдещите векове.

Изпитвам трепета в душата ти –

на космоса вибрациите във теб,

за мен си струната изпъната,

на която свири със лъча си Феб.

Заслушани в любовната ни песен

пространството и времето притихват,

светът с крила от чувства е понесен,

а горе ангелите се усмихват.

В сумрака на деня, когато вечерта настъпва,

властта на чувствата извира и душата завладява

с просторите й безгранични на образи и цветове,

разпалвайки със огнени езици безбройни светове.

Вселената на чувствата покълва и израства

с магична сила в тайнствения мрак,

дарявайки природата човешка

със божествен знак.

неизпитващ пориви духовни

неусетно ти обричаш си душата.

Изпълниш ли към другите дълга си,

отрекъл се от всеки егоизъм,

ще имаш чест и пред врага си

за този рядък алтруизъм.

Ах, земният този живот!

Той нужен е и ценно благо.

После някои искат да напуснат,

други вечно искат да останат.

Някои смисъла му търсят,

други вкопчват се във него.

Някои губят интереса,

властва в другите инстинкта.

След края следва резултатът,

тогава идва светлината,

пада булото с илюзии,

всички тайни се разкриват.

Който е това добре прозрял,

той далечни хоризонти има,

няма да живее във мъгла,

верните решения ще взима,

истински свободен във света.