Поетична хармония

Здраво със юздите хванат вечерта

с вятъра препуска облакът дъждовен,

с грохот се изсипва хладен и пороен,

на полята носи свежест сутринта.

Често определянето на цели е по-трудно от постигането им.

+++

За радост слабоумието не е заразно. Но за съжаление и даряването на ум не е възможно.

+++

Нашата реалност ражда реализъм, който бързо превръща всеки плах оптимизъм в безнадежден песимизъм.

+++

Съвестта е най-добрият пътеводител в живота.

+++

Разумът ни да е голям и в малките неща.

+++

Някои не искат да видят истината, защото тя ще ги убие.

+++

Хората сме смъртни. Затова всяка несъобразена с това положение по сила, мащаб и времетраене амбиция е неоправдана и вредоносна.

+++

След хилядолетното си съществуване човекът е едно разочарование.

+++

Никой не може да спаси България от собственото й население.

+++

При досег на качественото с некачественото страда качественото.

Скулпторът божествен формите изваял,

зрителят мъжествен ахнал и се смаял.

Най-висшето изкуство – жената във натура,

нея я възпяват във всякаква култура.

Мислите замлъкват, възхитата говори –

пред голите жени какво ли да се стори?

Музика без думи, песен за душата –

вечен магнетизъм мъжки е жената.

Нежна и красива, по-силна от пружина,

може да надвие сама жена мнозина.

Извори на свежест, радост и наслада

всички са жените – и зрялата, и млада.

Поглед палав, ангелско лице

с ехо райско в мъжкото сърце.

За всяка страст жената е начало,

с възбуда – задоволство е тя като махало.

Всичко е във нея силно еротично,

с ролята й женска е това логично. 

(и така – с любов до безкрайност :))

Аз истински милея

да има смисъл да живея.

Ако трябва да вирея,

това не го умея,

щом животът ми додея,

на смъртта ще се присмея.

Ще се радвам да успея

в тази трудна епопея.  

Как пълен е животът с раждане и смърт,

как в полюсите двата вмества се светът,

началото със края сплитат се безкрай,

във плетеница сложна адът е до рай.