Мисли

Капчица човечност може да спре река от сълзи.

+++

Човек владее много по-обширни територии, ако излезе извън сферата на тесногръдия си егоизъм.

+++

Съществуващата вселена е създадена от въображението на Бога, а новите вселени са оставени за творческата фантазия на поета.

+++

Ако извадите от личните си несгоди общите, ще ви стане по-леко и дори може да излезете на плюс.

+++

Тъй като всички сме създадени от света и сме негови деца, нека му се отплатим, като му дарим талантите си и доброто си отношение.

+++

Колкото по-упорито игнорираш, отхвърляш и прикриваш истината, толкова по-силно и страшно тя те изобличава и наказва.

+++

Когато два интелекта се борят, побеждава по-силният, а не по-съобразеният с фактите.

Шепа пясък

  
 
 Шепата пясък горещ,
 гребнат от плажа златист,
 сякаш е пламък на свещ,
 греещ във спомена чист.
  
 В синьото нежно море
 двамата бяхме сами,
 няма ли то да съзре
 как стъпките наши отми? 

Слънце и луна

 
 
 Залязло уморено слънцето заспива,
 луната светлината бледа си разлива,
 със свойта обиколка нощна, мълчалива
 картина тя рисува приказно красива.
  
 След сън вълшебен всичко се събужда,
 очите търсят първите лъчи,
 с любов космична слънцето поглежда
 и цялата природа с радост ще звучи. 

Участ

Неискреност и фалш обграждат ни отсам,

нечестност и лъжа обсаждат ни оттам,

животът ни – горчив, обгърнат в грозота,

на дяволския план попаднал във властта,

човешкото загива в мрака зловонен,

животът ни се срива в ада отровен.

За тъгата в радостта

  
 
 Когато е в радост душата,
 ликува, сияе, искри,
 долавя се в нея тъгата,
 с която са двете сестри.
  
 Тъгата в душата е ехо
 на чистата стопляща радост,
 звучи в дълбините й тихо
 в богатата чувствена цялост.
  
 Блести светлината далеко,
 владее просторите неми,
 но ето че сянката леко
 прошепва й тъмни поеми.
  
 Преплитат се чувствата сложно,
 държат се ръка за ръка,
 и туй не е невъзможно – 
 да идват неволни така.