Героите на нашето време

Кои са героите на нашето време,

каква същността е на нашето племе?

На нашето време героя,

понесен от чалга пороя,

убиец на всяка култура –

кумирът е мускул в натура,

се радва на почит и слава

от масова сган празноглава.

Малцината други отбрани

във кръгове малки събрани

отчаяно дават отпор

във битка на дух със топор.

Стопяват се бавно в мъглата

отровени в чалга вонята

малцината свестни души –

простотията тях задуши.

Призив

На всички неправди да турим сатъра,

а истина всяка да сложим на трона,

над всичко нечестно да счупим чадъра,

доброто да властва с красива корона.

Бъди животът на душата ми

Животът ми без любовта ти

е музика без тон,

дъга без цветове,

планини без върхове.

Морето без вода по-живо е

от дните без любов.

Един поглед твой морето ще напълни,

с една усмивка твоя дъгата ще сияе,

с гласа ти музиката ще звучи прекрасно,

а твоята милувка ще въздигне планини.

Бъди животът на душата ми,

бъди душата на живота ми,

за сетивата и духа бъди ти радост и наслада.

От теб за мен е цялата вселена за награда.

Отломки

Един за всички в радост и тъга

и всички за един е принципът сега.

Участваш ли с блажена солидарност

заслужил си свещена благодарност.

+++

Много пластове пробил

от сърцето тайни през душата

се импулс любовен проявил

на влюбените хора по лицата.

+++

Не бъди, човече, тъжен,

радостта е по-градивна,

и за другите си длъжен

да си личност позитивна.

+++

От майчина до земната утроба,

от ранен час до късна доба,

синусоида е животът,

в която е заключен кодът.

+++

Черни гарвани заедно в ято

изписват в небето думата „смърт“,

после изписват думата слято

заедно с другата дума „живот“.

+++

С колко радостни лъчи

грейват твоите очи

щом сме двамата сами

пак със нашите мечти,

с които литваме отново

с крилата на любовно слово.

+++

Над земните неща високо

във свят възвишен и красив

се реят мислите ни леко,

далеко от суетен вкус горчив.

Ти си моят свят

 

Ти си моят свят, любима.
За мен ти радост си, живот и смисъл.
За теб аз мисля, чувствам, дишам.
На теб сърцето и душата си отдавам.
Светлината, въздуха, небето
отразени в образа ти виждам.
Във мене откровение си ти.
Във тебе се с божественото сливам.
Зад теб се чуват райски гласове.
След всеки край ти ново си начало.
През теб прозират всички времена.
Пред теб аз всички ценности полагам.
Чрез теб във всичко разума откривам.
Преди мечтата беше ти.
Към теб съм страстно устремен.
От теб аз сила тайна получавам.
Със теб разтварям се в безкрая.
Във своя свят потъвам без остатък.
До теб сияят чистите простори.
Под теб е цялата вселена.
Над теб са ангелски крила прострени.
Как щастлив съм, че те има.