Поетична хармония

Капчица човечност може да спре река от сълзи.

+++

Човек владее много по-обширни територии, ако излезе извън сферата на тесногръдия си егоизъм.

+++

Съществуващата вселена е създадена от въображението на Бога, а новите вселени са оставени за творческата фантазия на поета.

+++

Ако извадите от личните си несгоди общите, ще ви стане по-леко и дори може да излезете на плюс.

+++

Тъй като всички сме създадени от света и сме негови деца, нека му се отплатим, като му дарим талантите си и доброто си отношение.

+++

Колкото по-упорито игнорираш, отхвърляш и прикриваш истината, толкова по-силно и страшно тя те изобличава и наказва.

+++

Когато два интелекта се борят, побеждава по-силният, а не по-съобразеният с фактите.

  
 
 Шепата пясък горещ,
 гребнат от плажа златист,
 сякаш е пламък на свещ,
 греещ във спомена чист.
  
 В синьото нежно море
 двамата бяхме сами,
 няма ли то да съзре
 как стъпките наши отми? 

 
 
 Залязло уморено слънцето заспива,
 луната светлината бледа си разлива,
 със свойта обиколка нощна, мълчалива
 картина тя рисува приказно красива.
  
 След сън вълшебен всичко се събужда,
 очите търсят първите лъчи,
 с любов космична слънцето поглежда
 и цялата природа с радост ще звучи. 

Неискреност и фалш обграждат ни отсам,

нечестност и лъжа обсаждат ни оттам,

животът ни – горчив, обгърнат в грозота,

на дяволския план попаднал във властта,

човешкото загива в мрака зловонен,

животът ни се срива в ада отровен.

  
 
 Когато е в радост душата,
 ликува, сияе, искри,
 долавя се в нея тъгата,
 с която са двете сестри.
  
 Тъгата в душата е ехо
 на чистата стопляща радост,
 звучи в дълбините й тихо
 в богатата чувствена цялост.
  
 Блести светлината далеко,
 владее просторите неми,
 но ето че сянката леко
 прошепва й тъмни поеми.
  
 Преплитат се чувствата сложно,
 държат се ръка за ръка,
 и туй не е невъзможно – 
 да идват неволни така.